17 февр.

Как Фейсбук променя нашите мисли и чувства

Как ни влияе Фейсбук

(Текстът е превод от оригиналната статия, която може да намерите на уебсайта SocialMedia Today тук)

Преди двадесет години, изследователи от Карнеги Мелън Юнивърсити (Carnegie Mellon University) правят проучване, за да разберат, как използването на интернет се отразява на хората и как ги кара да се чувстват. Интернет е все още доста нов, в своята зора (сещате ли се за ранните чат стаи?) Това което те откриват, наричат „Интернет парадокс” или „Парадокс на интернет”. Въпреки факта, че интернет като технология е едновременно социална и комуникативна, хората които го използват имат значително усещане за „понижена семейна комуникация“ и по-голяма самота.

„Почти две десетилетия след това, проучването е непрестанно критикувано заради малкия размер на данните в извадката и слабата аргументация на причинно-следствената връзка, която установява само, че може би има взаимна зависимост (корелация)” пише Лесли Ан Джоунс в Daily Dot. „Подобен проблем се засягаше в проучванията за телевизията, една доста по-позната по това време среда : Гледането на телевизия ли направи хората самотни, или хората гледат телевизия, защото са самотни?”

През последните 20 години технологиите се промениха много бързо. Но те от своя страна също промениха съществено и начина, по който живеем и работим. Започнаха да се правят изследвания, които да установят, как тези промени влияят на нашата психика, но както Джоунс посочва, те често се опитват да установят с точност определено нещо, което обаче има свойството да се променя непрекъснато. Дали използваме технологиите, защото се чувстваме по определен начин? Или се чувстваме по определен начин, защото използваме технологиите?

Комуникация в социалните мрежи


Много американци използват социалните мрежи по няколко часа на ден. Какво причинява това на психиката на нашата нация? По-социално свързани ли сме отвсякога преди? Или сме по-самотни, откогато и да е било?

Джоунс отбелязва:”В нашата култура се е настанило схващането, че всяко нещо което печелим е с цената на нещо друго, което губим или вече сме загубили”

Депресира ли ни Фейсбук? Кара ли ни да изневеряваме на нашите половинки? Кара ли ни да мислим по-малко задълбочено? Или ни позволява, да станем най-добрата версия на себе си?
Няколко психологически проучвания изследват тези въпроси:

Фейсбук и депресията

Струва ли ви се, че животът ви не е толкова забавен и интересен, колкото този на приятелите ви? Чувствате ли се по този начин, особено когато преглеждате постовете им във Фейсбук нюзфийда?

През 2012 г. 16 милиона американци, почти 7% от населението на САЩ, са страдали от появата на кратки моменти на тежка депресия, според Националния институт за психично здраве.

„Това, че Фейсбук и депресията са свързани е заключението, направено от множество нови проучвания, но защо и до каква степен е неясно,“ пише Джоунс. „Шеговити и научни доказателства посочват, че Фейсбук улеснява сравнението в социалнен план, не само на нашия живот с този на приятелите ни, но също и с една по-украсена и положително изкривена представа за тях.“

За да преценим дали Фейсбук може да допринесе за депресия, на първо място е добре да хвърлим поглед към еволюцията на депресията.

Според една от теориите, депресията се развива като стратегия за разрешаване на проблеми.
Тази идея, наречена „аналитична хипотеза на преживяното”, предполага, че съществуването на депресията може да позволи на депресирания човек да „фокусира вниманието си върху социално сложни проблеми“, казва Шарлот Блейз, доктор по когнитивни науки в Унивеситета в Дъблин.

Една друга теория – на социалното сравнение, отбелязва че имаме несъзнателено депресивна реакция, когато наблюдаваме, че други хора се справят по-добре от нас. „В древни времена, функцията на това вероятно била да спомогне избягването на телесно увреждане, от страна на доминиращите членове на общността“, пише Джоунс. Тази теория може да обясни защо разглеждането на съдържание във Фейсбук може да ни накара да се депресираме. Може да се почувствате така, че все едно трябва да се подчиняваме на социалното надмощие на онази братовчедка, която публикува снимки несъмнено демонстриращи нейния обществен просперитет.

Шарлот Блейз публикува статия, в която предполага, че точно такъв може да е случаят. „Може да се окаже, че прекарването на твърде много време, потопени в снимки и статуси във Фейсбук ни оставя с впечатлението, че сме социално „победени”, социално„надиграни”, пише Джоунс. „Това може да предизвика чувство на тъга и униние, дори ако впечатленията са ни подвеждащо натрапени: все пак повечето хора не са във Фейсбук, за да тръбят за трудностите в живота си и за разочарованията си.”

Промени ли Фейсбук любовта?

Всички сме чували истории за това как Фейсбук прави лесно свързването с далечна гимназиална любов. Може би твърде лесно. Всички сме чували истории за това, как доста често съвременните социални мрежи са замесени в процедурите по бракоразводни дела, предоставяйки доказателства за изневяра.

Фейсбук и връзка със стара любов

Но има ли научни данни, които да сочат, че това е реално?

През 90-те, във времената преди ерата на интернет, д-р Нанси Калиш прави проучване, изследвайки, какво се случва когато се възражда един тийнейджърски романс. Какво се случва, ако влюбените гимназисти се разделят, но пет или повече години по-късно се съберат отново?

„Знаех, че тийнерджърските романси са важни за тези тийнейджъри, които са ги преживяли, но не мислех, че повторните връзки години по-късно ще потръгнат отново“, казва Калиш. „Но нали точно затова се прави едно проучване – за да се открие нова информация.“

Оказва се, че тези възродени взаимоотношения са изненадващо успешни. „Сред тези от проучването, тя открила, че 72 % от събраните отново двойки, все още са заедно по време на анкетата, а когато става въпрос за първа любов, процентът е 78%“, пише Джоунс.

Повечето хора, участващи в проучването били осъществили контакт със старата си любов след развод или след смърт на партньора.

По-късно, в епохата на Фейсбук, Калиш публикува последващо проучване.

Фактът, че Фейсбук прави толкова лесно свързването със старо увлечение, променил демографската структура на изследването на Калиш. „През 2006 г., 62 % са били женени за някой друг, след преоткрита юношеската любов, а само малка част (5%), са напуснали съпрузите си и са се оженили/омъжили за първата си любов“, пише Джоунс. „При това изневярата се е разрастнала с бурни темпове“

Оказва се, че да поддържате връзка с романтичните партньори от миналото, може да не е толкова добре за настоящите ви взаимоотношения.

Интроспективно бягство

Прекарваме ли по-малко време напоследък в мислене? Определено изглежда така, когато забелелязваме, че всички са вперили поглед в телефоните си, проверявяйки своя Инстаграм профил.

Хората обичат да бъдат стимулирани. А изглежда, че мисленето не е много стимулиращо.

Tимъти Уилсън, доктор по психология в Университета на Вирджиния направил проучване, по време на което поискал група хора да седнат поотделно, сами в лабораторна стая и да мислят в промеждутък от 6 до15 минути. Неговите изследвани обекти също имали възможност и да си пуснат лек електрошок (като алтернатива б.пр.). Така че изборът е бил: мислене или негативен стимул.

„По време на определените 15 минути, 67 % от мъжете и 25 % от жените избрали да си пуснат електрошок поне веднъж, дори и тези, които по-рано заявявали, че ще платят по пет долара, за да не получат още един такъв подобен“ пише Джоунс. (предварително им е било приложено действието на електрошока б.пр.)

За някои, отрицателен стимул е по-добре отколкото никакъв стимул. Как това се свързва с използването на социалните мрежи? Ако имаме няколко свободни минути, съществуват много различни начини, по които можем да ги използваме, но повечето от нас предпочитат малкия стимул, така че набързо избираме да прегледаме Инстаграм…

В социалните мрежи същите хора ли сме както в истинския живот?

Дали нашата идентичност е една и съща онлайн и офлайн? Как начина, по който се описваме онлайн се отразява на начина, по който се чувстваме кои сме наистина?

Изглежда, че се опитваме да увелчим собствената си социална привлекателност с това, което публикуваме в социалните мрежи.

Социолозите от Temple University правят и публикуват в своя статия едно изследване относно изграждането на онлайн идентичност. Какво откриват чрез него?

„Въпреки че хората използват много различни като видове и качество снимки за свои аватари и албуми, всички те са израз на желанието им за повече социална привлекателност: повечето хора публикуват много повече общи снимки, отколкото единични. Снимки, които загатват, че те са добре социализирани“ пише Джоунс. „Окончателното сходство, общо за всички е всестранността. Фейсбук профилите на повечето потребители показват разнообразие от дейности и интереси. Хората не искат да бъдат определяни като личности, само по един единствен критерий.“

Във Фейсбук се опитваме да бъдем популярни, дълбокомислени и всестранно развити. Това е една идеализирана идентичност. Може би това, което ние се надяваме да бъдем или каквито се надяваме да станем.

„В реалният живот, много, или повечето от нас, не сме популярни, дълбокомислени и всестранно развити, но ни се иска да бъдем,“ пише Джоунс.

Въпреки това е налице взаимна връзка между нашето „аз” от социалните мрежи и нашето реално „аз”. Както представяме нашата самоличност в социалните мрежи, по същия начин започваме и да се чувстваме.

Може би Фейсбук ни дава възможност и сцена, на която да превърнем образът на „аз”-а, за който претендираме, в наш истински, реален такъв.

….

Заглавно изображение: Автор Pawel Kuczynski Още негови творби разгледай тук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *