Публикувано от: Дайрето на 16.06.2017. Последна редакция на: 31.01.2018. Един разговор за това, кой влияе в социалните мрежи, кой е инфлуенсър и какво е инфлуенсър и личен бранд, какво е влогър, какво прави влогърът, така че да накара хората в интернет да купуват неговите продукти под формата на книги; маркетингови стратегии, дигитална реклама или изкуство са новите културни форми на общуване? Аматьори или експерти са инфлуенсърите, каква информация разпространяват и как я разпространяват в социалните мрежи.
Александра Гюзелева-Шани:
Ако до преди две десетилетия, за да прочетеш една стихосбирка, или някаква друга книга, трябваше да си я купиш, или някой да ти я заеме от ръка на ръка, сега дигиталният свят много промени достъпа ни до изкуство, а и не само и обратно – влиянието, което има дигиталния свят върху своите потребители и публиките там.
Николай Колев:
И още по-зле: дигиталният свят и влиянието му върху създаващите изкуство, може би и за това ще си говорим след малко с професорите Райна Гаврилова и Ивайло Дичев, те са вече при нас, здравейте и добре дошли!
Поводът за тяхното гостуване, е че Центърът за култура и дебат „Червената къща“ заедно с програма „Културна антропология“ на Софийския университет започна своя „отворен“ университет. Летният семестър е под заглавие „Нови култури“. Ваши лекции са част от този „отворен” университет, как точно да го наречем, по друг начин?
Проф. Ивайло Дичев:
Така се нарича, да
Александра Гюзелева-Шани:
Утрешната лекция, нека да кажем за събитието, е „Възходът на аматьора”, точно това, към което ще се насочим и като разговор и тема тук в студиото.
Николай Колев:
Да започнем с това: до каква степен, хващам се буквално за вашите думи, че дигиталните тълпи са в непрекъснат контакт, до каква степен дигиталните тълпи въздействат върху създаващите изкуство, те са не само потребители, но явно имат някакво влияние?
Александра Гюзелева-Шани:
– ..и защо думата тълпи?
Проф. Ивайло Дичев:
Аматьорът има две страни, далеч съм от това да употребявам тая дума негативно. От една страна наистина, това е лошо изкуство, лоша журналистика, някакви странни идеи в науката и т.н., това е едната страна. От друга страна обаче, виждаме невиждан прилив на енергия творческа в хората, най-различни хора пишат блогове, снимат видеа, търсят нещо, ровят из интернет да правят някакви открития научни, дискутират. Никога културата не е била феномен за толкова много хора. Така че, това е двусмислен феномен. И разбира се голямата тема, ще се опитам утре да събудя дебат на тая тема, за това, как можем някак си, да използваме тая енергия да насочим в добра посока. Да не бъде сблъсък между експерти и „обикновени” хора, всички сме обикновени хора, или експерти в някаква сфера, някак си да намерим пресечната точка между тези две енергии съвременни. Защото експертизата днес е сериозен проблем, ние все по-малко разбираме какво става около нас.
Ето вижте днес, тема на вашата телевизия беше например тая история с Трън, там със златната мина, едните казват „страшно”, „ужасно е”, другите казват, всъщност това е някакъв ресурс, едните казват „ще ни паднат цените на жилищата”, другите казват, че ще ви се дигнат, ако дойдат тука работници. Кой разбира тая сложна проблематика, обикновеният човек, разбира ли я, или не? Ние сме все повече в тая ситуация, разбрахме ли нещо повече за финансовата криза, разбрахме ли нещо за климатичните проблеми? Някакви експерти все повече и повече власт съсредоточават в ръцете си и ние някак си отстрани гледаме и имаме очакването за демокрация, а всъщност дори не разбираме за какво става въпрос. Та този проблем, мисля че е много важен проблем на нашето време.
Александра Гюзелева-Шани:
Как да се ориентираме в информацията?
Проф. Ивайло Дичев:
Есперти и аматьори, това съотношение, как да го хармонизираме някакси, как да намерим пресечна точка. Това е темата на тая лекция. Самият ни проект с Червената къща, той малко свързан с тая тема. Ние се обръщаме към хората, като към аматьори. Всички ние сме аматьори, опитваме се да направим достъпни, да направим разбираеми теми, които някои наши колеги по много сложен начин представят, крият се в някакви понятия, с някакви думи, мисля че ние, особено с проф. Гаврилова, първата й лекция беше точно такава, професията ни е такава, да се обръщаме към студентите, да им обясняваме просто някакви неща, които са важни, използвайки нашия опит, това което сме чели и т.н. Та, идеята на този университет е малко да отворим сферата на това за което работим, за да можем всички заедно да мислим по проблемите, които ни касаят.
Александра Гюзелева-Шани:
Проф. Гаврилова, кой в това трудно за ориентация информационно поле, кой е влиятелен, кой влияе и кой кого чува пък обратно се влияе?
проф. Райна Гаврилова:
Според мен, това е въпросът на въпросите, т.н. инфлуенсъри, кои са тия, които формират обществено мнение, кои формират представа за това, кое е ценно, кое е малоценно и много повече, кои формират вкусове, предпочитания, поведения, поведения като потребители на култура, поведения като потребители на стоки и даже аз наскоро гледах една класация на най-популярните инфлуенсъри в САЩ, за България не знам дали е правено, както започваше този който беше написал статията: „не се притеснявайте, 9 от 10-те имена няма да ви говорят нищо”..
Александра Гюзелева-Шани:
А на кого говорят нещо..?
проф. Райна Гаврилова:
Те говорят на поколението от 14 до около 24 години и това са имена, които са формирани в социални мрежи, които много, дори не само от възрастното поколение, но дори и хора от 30-те и 40-те години не ползват чак толкова много. С изключително много видео материали, с изключително много снимки, с изключително много собствена продукция на т.н. „аматьори” и изведнъж, сред тях се появяват такива избухвания, изведнъж някой, който по класическите критерии за някой умен, кадърен, влиятелен, гениален, би трябвало да не е там, изведнъж той незнайно от какво, понесен от своята собствена енергия, както каза и проф. Дичев, но и от някаква харизма, която ние още не сме разбрали, изведнъж го дигат на вълната и изведнъж се оказва, че той има 4 млн. последователи. Но това, което вие запитахте и мен ме безпокои все пак, съгласяваме ли се, че вече никой не казва, освен броя на лайковете и другата опозиция, или другият възможен критерий е пазара. Като продаде 1 млн копия, като го гледат този филм 500 хил. зрители в България, значи това е добро. Извинете, вие тука сте поканили двама души, които са по дефиниция експерти, ние сме назначени в университета, да казваме нещо, което нашата аудитория не знае. Така че, малко сме, може би, предубедени в тази посока, но аз продължавам да се питам, особено в изкуството, в изобразителното изкуство още от началото на модерността това е гигантски въпрос: кой казва кое е гениален, кое е гениално произведение на абстрактния ексхибиционизъм или някое от тези неща (абстрактния експресионизъм)
Александра Гюзелева-Шани (смее се):
Това щеше да бъде много интересно..
Николай Колев:
Великолепен лапсус!
проф. Райна Гаврилова:
Кое е гениалното и кое струва 1 млн. на пазара и кое е обикновен боклук, който всеки студент в академията в свободно си време казва, бе тоя боклук, не мога ли да го продам, като го изнеса на пазара и му сложа цена?
Александра Гюзелева-Шани:
А може даже, да не е студент в академията..
Проф. Ивайло Дичев:
Тука има 2 полюса, които са важни и ние сме на едната страна в момента. От една страна, демокрацията по принцип предполага, че вратите са отворени, можеш да станеш писател, можеш да станеш политик, можеш да станеш журналист, това са отворени пространства, където може човек да влезе, първата му идея е: това става бавно, това става с усилия, с учене, с дипломи и т.н., но все пак може, не е забранено, не трябва да имаш синя кръв, за да станеш, да заемеш някаква позиция. Ние сме обаче в друг свят, в който скоростта стана основен фактор. Това става, както каза Райна, страшно бързо, кликове някакви, пускаш едно нещо и виждаш как в реално време хиляди и хиляди хора го препращат и ти ставаш, за една нощ ставаш, велик. Това вече е друга ситуация, в която не сме много сигурни качеството на това какво е, дали и дали тук става дума за култура, за знания, или става дума за някакви дразнения, някакви емоции повърхностни, които много бързо отминават. Та, тука е големият въпрос: дали можем да се върнем към времето на йерархиите, експертите, професорите и т.н., или пък трябва да търсим някакъв друг начин, нещо по някакъв начин тази енергия която е на кликовете и на лайковете, да я насочим в градивна посока. Защото, лошата страна на всичко това е подкопаване на всички сериозни неща, фалшивите новини, абсурдните идеи в науката и т.н.
Александра Гюзелева-Шани:
Като става дума за това, кой влияе, особено на тинейджърите, говори ли ви нещо името Стан?
проф. Райна Гаврилова:
Говори ни 🙂
Проф. Ивайло Дичев:
Да, това е един влогър
Александра Гюзелева-Шани:
Става въпрос влогър, той се казва Станислав Койчев, в момента публикува първия си роман „Невидим“ и има много голям успех сред тинейджърската аудитория.
Николай Колев:
Аз ще си позволя, само едно сравнение; бях във Варна когато пред Фестивалния център, когато за книгата на Стан в продължение на 4 часа се виеха огромни опашки. Сетих се, че последния път, когато съм виждал такива опашки беше през края на 89-та началото на 90-та, когато по целия Славейков сме се редяли, за да си купим първото издание на Ницше сборникът с „Раждането на трагедията“ и първият Фройд „Въведение в психоанализата“. От тогава до сега, аз не съм виждал опашки за книги, двайсе и колко..трийсе почти години оттогава, факт, че опашка за книги се видя. Много любопитно, нека да видим интервюто със Стан:
…
Николай Колев:
Всъщност, единият отговор той го даде, като каза че той публикува забавни видеа и се стреми да не бъде сериозен, т.е. прави ли той една весела наука и успява ли да изкуши читателя, във всичките онези класически заигравки с веселостта и този смисъл нека кажем за списанието електронното списание, което ще излезе всеки момент?
Проф. Ивайло Дичев:
Новият
брой на списание Семинар_BG е на тази тема -„Веселата публичност”, като се опитваме да видим, как преди сериозни теми от типа на политиката, информацията, различни форми на научна дейност и т.н, се превръщат в забава, стават леки и търсят кликовете и пазара и т.н. та тука това, разбира се, в него няма нищо особено, всеки първи роман е аматьорски, всеки който е написал първия си роман, все още не е бил усвоил занаята, това е очевидно, но тука интересното е друго- младия автор съвсем откровено казва, че прави рекламна стратегия, той прави бизнес проект, видео, забавно видео с идиотщини някакви, които зарибяват публиката, после написва книга ходи по страната, подписва така, т.е. една прекрасно направена такава стратегия. В това нищо лошо няма, но лошото е в това, че нашата култура по принцип започва да върви в тая посока. Вече нямаме критика, вече нямаме сериозни дебати в културата. Всеки, ще ме извинявате щото вие правите това предаване, при вас идват накакви хора и се рекламират „аз тука напрайх”, (ние сме такива в момента, ние рекламираме нашето 🙂 ), идва тук и казва „аз съм много велик”, „тука написах това, напрайх това“.
Културата, първата модерност, предишната модерност, беше нещо, което някой друг хвали или критикува. Ти не можеш, не беше прилично сам да се хвалиш, трябваше някой друг да каже „да, този е наистина”, тука е нещо друго, тука всеки сам конструира някакви рекламните стратегии, с които да хваща читателя. Докъде ще ни доведе тази тенденция.., аз лично леко загубвам интерес към подобни неща, като видя че някой много се хвали и ми става безинтересно. Но тука го виждаме в чист вид това нещо.
Александра Гюзелева-Шани:
Много ми се иска да коментирате друг феномен, защото все пак, говорейки за тези момчета влогъри и момичета, разбира се, ние сме казали тук момичета-влогърки, те са все пак влияейки в интернет, ето те правят някакви комедийни сценки, или разказват живота си, това след това преминава в книга, обаче феноменът, в който цели семейства се снимат и животът им се излъчва в интернет пространството и благодарение на това те стават популярни, аз лично не мога да обясня, кой сяда да гледа това и в какво свободно време, примерно семейство Кардашян, нали те така станаха…
Николай Колев:
– а проф. Гаврилова всъщност в лапсуса си много добре го подсказа това, нали..
проф. Райна Гаврилова:
Това, че в културата настъпват много големи размествания е вън от всякакво съмнение. Ние и вашето предаване се казва „да говорим за култура” и ние говорим за култура, въпросът е, че ние дълго време си представяхме културата, като преди всичко изкуство. Нищо едно от тези неща, за които ние говорим включително, няма нищо общо с изкуство, разбира се; то може да е маркетинг, може да е социално послание, може да е форма на общуване… Значи, по принцип ние живеем в изключително интересен период, просто защото ние сме първите, които живеем в него. Ние просто не знаем какво ще се случи, не знаем тези тинейджъри, които си купуват тази книга, дали и на 24 години ще се интересуват от живота на психолога-маркетолог, какво каза авторът на книгата? т.е. ще продължава ли това да ги интересува., т.е ще се превърне ли това в един траен интерес на публиката, която вместо да чете, какво да кажем…нещо несъмнено..? Достоевски!, кой ли пък чете Достоевски днеска?!, но.. ако щете Иван Вазов, може би още в училище, предпочита да прочете г-н Стан. Така че, това е един от въпросите, който предстои да си задаваме и да видим какво ще се случи.
Другата голяма промяна е, че ние все повече преминаваме в света на видео общуването. Ти съществуваш, тогава, когато си видим. И за тези семейства, поради различни причини, някои от тях може да са чисто психиатрични, бих ги нарекла, не психологически, а други просто желание за самоизява, да мислят, че те са толкова нормални, че хората могат да ги видят, т.е. може да има най-различни мотиви, но желанието да излезеш и да го покажеш, извинете, това започна с всичките реалита шоута. Big Brother в началото в мене предизвикваше такова повдигане, от това разголване на човешките слабости и суети, че просто ми се късаше сърцето, но извинете, тия реалитита няма телевизия по света днес, която да не ги излъчва. Това първо хората, които се подлагат на това и второ, милионите, които се възхищават и радват на това.
Проф. Ивайло Дичев:
– Само да добавя нещо, на нашия изследователски семинар поканихме няколко такива влогъри и беше много интересен разговор.
Един от тях каза следното: „Това което аз правя, брандирам самия себе си, своята личност я брандирам”, като марка, тая марка след това – този издал книга, другия ше направи нещо друго, третия може би ше влезе в политиката може би, новата културна ситуация – ние седим и гледаме персонажи, които са „този е такъв” „онзи е такъв” „този е идиот” „този е много умен” „този е забавен”. Това е друга културна ситуация. Вече не правим усилието да минем през някакъв сюжет, някакви идеи, някакви образи или нещо такова, но като на мегдана на село седим и някакви минават и то е „ей, виж тоя е така, оня е онака”
Николай Колев:
Превръщане на живота в произведение на изкуството..
Александра Гюзелева-Шани:
Само да уточня, че Българската национална телевизия правеше реалити, но за музика и за писане на книги!
проф. Райна Гаврилова:
Разбира се, имах предвид най-вече от онези, които затварят хора в една стая и там се показват не най-прекрасни.., но, дали това е изкуство и това и влогърите, тука нямаме разминаване нали, все още, може би след 20 години тези аматьори ще се превърнат в професионалисти, които ще докажат, че това е новото изкуство.. Може би това ще ни се случи, не бих се изненадала..
Проф. Ивайло Дичев:
Въпросът е, защо гледат хората тия реалити глупости. Защото, това им се вижда истината. Те мислят, че това е нещо истинско. Докато професионалиста, експерта, писателя, той е много ловък, той може нещо да ни излъже, може да ни изманипулира и този проблем е много важен. Докато, като го гледаш, той стои там и някакви глупости говори, „той е като мен” и това ражда идентификация.
Александра Гюзелева-Шани:
Никакво доверие на експертите, така ли?!
Проф. Ивайло Дичев:
За съжаление, имаме проблем с експертите, така мисля..
