02 окт.

Милениалите са изправени пред риск, който не е съществувал за техните родители

милениали и социални мрежи

Когато стане дума за „пристрастяване“ в ума ни веднага се появяват неща като алкохол и наркотици. През последните 20 години обаче се появи нов тип пристрастеност: към социалните медии. Този нов феномен не нанася физически вреди, както тези причинени от тютюна и алкохола, но има потенциал да предизвика дългосрочни щети върху емоциите ни, нашето поведение и взаимоотношенията с околните.

Докато по-старото поколение – родените в периода на бейби бума малко след Втората световна война имаха алкохола и наркотиците като свой порок, по-младото поколение – т.нар. „милениали“ си имат свой – социалните мрежи. Милениалите, родени между 1984 и 2005 г., прегърнаха дигиталната епоха и започнаха да използват продуктите на новите технологии, за да прекарват в тях свободното си време и да комуникират интензивно с останалите. Социалните медии станаха изключително важни за тях, превърнаха се в жизненоважна допирателна линия с външния свят.

Въпреки че хора от всички възрасти използват социални мрежи, те са по-вредни за по-младите потребители, отколкото за възрастните.

Всички консумират..

„Зависимост“ може да изглежда силна дума, когато се използва в контекста на социалните медии, но пристрастяването се отнася до всяко поведение, което е свързано с получаване на приятно усещане от нещо и се превръща в основен смисъл за живот. Всичко останало е обречено да остане на втори план, да избледнее, да стане незначително. Милениалите не могат да получат увреждане на дробовете си от социалните мрежи, но въпреки това, тези нови феномени могат да се окажат изключително вредоносни.

Вредите се крият в рисковете от промяна на поведението. Пристрастяването означава за младите хора да пилеят все повече време онлайн, за да постигат същия ефект на удоволствие, както и че социалните медии се оказват основната им дейност, с която се занимават през по-голяма част от времето си. Също така означава, че отклоняват вниманието си от различни други важни задачи, започват да изпитват неприятни чувства при намаляване или спиране на взаимодействието със социалните мрежи, както и че често рестартират активността си в тях твърде скоро, след уж напълното им спиране.

потребители на социални мрежи в света

Трябва да сме сериозно загрижени и за ефекта на социалните мрежи върху съня и невъзможността за повече „офлайн“ дейности, като например отделяне на повече време за отговорностите на деловата работа и прякото, лице в лице социално взаимодействие.
Всичко това е свързано с депресията и самотата, които могат да бъдат причина или следствие от пристрастяването към социалните мрежи. (виж още за това как Фейсбук и социалните мрежи промениха нашия живот ТУК)

Милениалите постоянно следят динамиката на статусите в социалните мрежи. Те са склонни да вземат по-рискови решения и са по-податливи на онлайн внушения и манипулации. Често погрешно вярват, че ако нещата се объркат, ще получат помощ от тяхната си онлайн общност, дори и ако тази общност се състои от сравнително непознати хора.

В книгата си Фокусът Даниъл Голман пише:

Даниъл Голман Фокусът Дигиталните занимания са за сметка на непосредствения контакт с реални хора – средата, в която се научаваме да „разчитаме” невербалните сигнали. Представителите на новото поколение, които са у дома си в този дигитален свят, може да са сръчни на клавиатурата, но крайно непохватни, става ли въпрос за разбирането на нечие поведение лице в лице – особено ако трябва да усетят слисването на събеседника си, когато спрат, за да прочетат някое съобщение посред разговора с него.
….
Един колежанин отбелязва самотата и изолацията, съпровождащи живота във виртуалния свят на туитове, обновяване на статуси и „постване на снимки от вечерята ми”. Той казва, че съучениците му вече губят способността си да разговарят, камо ли да стигат до онези дълбоки душевни търсения и обсъждания, които обогатяват колежанските години. А по неговите думи: „Никакъв” рожден ден, концерт, събиране или купон не ти носят радост, ако не отделиш време да се дистанцираш от онова, което правиш”, за да се погрижиш хората в твоя дигитален свят да узнаят още на момента колко добре се забавляваш.
….
В някои отношения, безкрайните часове, които младите хора прекарват пред електронните си устройства, може да им помагат да придобият специфични когнитивни умения. Но възникват опасения и въпроси как същите тези часове може да доведат до дефицити в някои съществени психически умения.
….
В Тайван, Корея и други азиатски страни разглеждат интернет пристрастяването – към игри, социални медии, виртуални реалности – сред младежта като национална здравна криза, изолираща младите. Около 8% от американските геймъри между 8 и 18 години, изглежда, покриват психиатричните диагностични критерии за пристрастяване; изследвания в мозъка разкриват промени в невронната им система за възнаграждения по време на игра, подобни на промените, откривани при алкохолици и наркозависими.

Липса на саморефлексия..

Повечето от нас разчитат частично на способността си да приемат отразени сигнали за мисленето, чувствата и поведението си, за да формират собствена представа за себе си. Проблемът със социалните мрежи е, че самооценката се основава главно на другите и на техните мнения. Неотдавнашно проучване установи по-висок нарцисизъм (преувеличена представа за собствена интелигентност, академична репутация и привлекателност) при милениали-студенти в колеж, в сравнение с предишни поколения. Това не се вписва добре в едно общество, в което саморефлексията е ключът към вземането на информирани и балансирани решения.

Дигиталната ера промени характера на зависимостите при милениалите, които замениха едно социално неадекватно поведение с друго.

Вече изглежда е факт, че социалните мрежи замениха алкохола като начин на социално взаимодействие с околните.

Може би не е изненада, че през последните десет години се е увеличил неколкократно дялът на тези (в групата от 16 до 24-годишни), които са пълни въздържатели. Преди десет години процентът е бил 17. Сега е 24. (данните са за Великобритания) Да прекарваш времето си онлайн, сега изглежда по-желано, отколкото това да седиш в кръчмата с приятели.

Все още няма общоприета терапия за справяне с пристрастяването към социалните медии. Въпреки че започваме да осъзнаваме проблема, пристрастяването към социалните медии не е класифицирано като психическо разстройство по същия начин, както злоупотребата с упойващи вещества.

Ако искаме това да се случи, трябва да има по-ясна дефиниция на симптомите и развитие им във времето. Ще трябва да отговорим на някои ключови въпроси, като например: влияе ли на семействата? Има ли кръвни тестове, които да го отличат от други психични разстройства? Ще реагира ли на медикаменти или психологическо третиране?

Все още имаме повече въпроси, отколкото отговори..

Източник: World Economic Forum

Изображение: Designed by Freepik

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.