(Текстът е превод от оригиналната статия, която може да намерите на уебсайта SocialMedia Today тук)
Преди двадесет години, изследователи от Карнеги Мелън Юнивърсити (Carnegie Mellon University) правят проучване, за да разберат, как използването на интернет се отразява на хората и как ги кара да се чувстват. Интернет е все още доста нов, в своята зора (сещате ли се за ранните чат стаи?) Това което те откриват, наричат „Интернет парадокс” или „Парадокс на интернет”. Въпреки факта, че интернет като технология е едновременно социална и комуникативна, хората които го използват имат значително усещане за „понижена семейна комуникация“ и по-голяма самота.
„Почти две десетилетия след това, проучването е непрестанно критикувано заради малкия размер на данните в извадката и слабата аргументация на причинно-следствената връзка, която установява само, че може би има взаимна зависимост (корелация)” пише Лесли Ан Джоунс в Daily Dot. „Подобен проблем се засягаше в проучванията за телевизията, една доста по-позната по това време среда : Гледането на телевизия ли направи хората самотни, или хората гледат телевизия, защото са самотни?”
През последните 20 години технологиите се промениха много бързо. Но те от своя страна също промениха съществено и начина, по който живеем и работим. Започнаха да се правят изследвания, които да установят, как тези промени влияят на нашата психика, но както Джоунс посочва, те често се опитват да установят с точност определено нещо, което обаче има свойството да се променя непрекъснато. Дали използваме технологиите, защото се чувстваме по определен начин? Или се чувстваме по определен начин, защото използваме технологиите?

Продължи.. →